Под анемия се разбира намалението на хемоглобина и/или броя на еритроцитите под референтните стойности. В едни случаи анемията представлява самостоянелна нозологична единица, а в други е само един от симптомите на друго основно заболяване.

Анемичният синдром е един от най-честите синдроми. Среща се при множество остри и хронични заболявания. Характеризира с отпадналост, лесна уморяемост, бледост, чувство на студ, главоболие, световъртеж, намалена концентрация, сърцебиене, шум в ушите. При хемолитични анемии се увеличава билирубинът в кръвта и тъканите, и се получава жълтеникава оцветка на кожата и лигавиците.

Класификацията на анемиите може да се извърши по различни признаци.
Според големината на еритроцитите се различават нормоцитни, макроцитни и микроцитни анемии, а според оцветката им – нормохромни, хипохромни и хиперхромни.
По начина на възникване анемиите биват вродени и придобити, а според протичането им – остри и хронични.
Според броя на ретикулоцитите в периферната кръв анемиите биват – хиперрегенераторни (с повишени ретикулоцити) и хипорегенераторни (с понижени ретикулоцити).
По механизъм на възникване се различават:

І. Анемии в резултат на недостатъчно производство на еритроцити:

1. Нарушения в синтеза на хемоглобина:
- желязодефицитни анемии;
- сидеробластни и сидероахрестични анемии;
- рефрактерни (дисеритропоетични) анемии;
- анемии при хронични заболявания;
- порфирии и порфиринопатии;

2. Нарушения в синтеза на нуклеиновите киселини:
2.1. дефицит на витамин В12:
- идиопатична мегалобластна (пернициозна) анемия;
- симптоматични (вторични) мегалобластни анемии – при субтотална резекция на стомаха, тотална гастректомия, хронични заболявания на червата (ентерити, дивертикулоза, спру), опаразитяване с рибена тения, хроничен панкреатит, интоксикация с медикаменти и др.
2.2. дефицит на фолиева киселина – фолиеводефицитни анемии:
- първични – при ензимни дефекти, водещи до фолатен дефицит;
- вторични – при недоимъчно хранене, хроничен алкохолизъм, медикаментозна интоксикация;

3. Увреждане на стволовата клетка ( костномозъчна инсуфициенция):
- хипопластични анемии;
- апластични анемии – вродена апластична анемия на Fanconi, идиопатична апластична анемия на Ehrlich;
- симптоматични хипо- и апластични анемии;

4. Намалена стимулация на еритропоезата поради недостатъчна активност на еритропоетин:
- при двустранни хронични бъбречни заболявания;

ІІ. Анемии в резултат на остра кръвозагуба.

ІІІ. Анемии в резултат на повишено разрушаване на еритроцитите – хемолитични анемии:

1. Дефект на еритроцитите:
1.1. Дефект на еритроцитната мембрана:
- наследствена микросфероцитоза на Minkowski-Chauffard;
- наследствена елиптоцитоза (овалоцитоза);
- наследствена стоматоцитоза;
- акантоцитоза;
1.2. Еритроцитни ензимопатии:
- дефицит на еритроцитни гликолитични ензими – пируват-киназа;
- дефицит на Г6ФД, глутатион синтетаза, глутатион редуктаза;
- аномалии в еритроцитния нуклеотиден метаболизъм – пиримидин -5-нуклеотидаза;
1.3. Нарушения в синтеза на глобиновите молекули:
- хемоглобинози – сърповидноклетъчна анемия (хамоглобиноза S), хемоглобиноза С;
- таласемии – голяма хомозиготна бета-таласемия (болест на Кулей), таласемия интермедия, хетерозиготни бета-таласемии, алфа-таласемия;
- метхемоглобинемии;
- сулфхемоглобинемии;

2. Извънеритроцитни увреждания:
- изоимунни хемолитични анемии – хемолитична болест на новороденото;
- автоимунни хемолитични анемии;
- лекарственоимунни хемолитични анемии;
- хемолитични анемии, причинени от травматични, механични, физични, химични фактори, от инфекциозни заболявания и др.

ІV. Анемии вследствие свръхотлагане (секвестрация) на еритроцитите:
- хиперспленизъм;

V. Анемии с комбинирани или неизяснени причини:
- при хронични възпалителни и неопластични заболявания.